Какво да очакваме от Третия пленум? Какви разговори водите с вашия кръг познати в Пекин?
Има две области проблеми, по които очакваме Третият пленум да постигне напредък.
Първо са краткосрочните икономически проблеми. Дали Третият пленум ще намери непосредствени мерки в подкрепа на икономиката да се възстанови по-бързо.
Втората област проблеми, които се очакват, са дългосрочните реформи, където най-важното са местните публични финанси. Защото наистина има необходимост да бъдат подкрепени.
Местните правителства в последните почти 20г строиха инфраструктура. Но се оказаха затрупани с дълг, местен дълг. Би трябвало да им се помогне. Това са двата проблема в момента.
Можем да кажем, че фискалната ситуация в Китай е доста тежка, меко казано. Какво може да направи централното правителство в подкрепа на задлъжнелите местни правителства?
Хората говорят за увеличение на емисиите акции. Технологични акции. С други думи местните правителства да получат повече дял в приходите от технологичните акции, събирани от централното правителство.
Вярвам, че накрая Третият пленум ще го направи, вече има признаци за това. Ще позволи на централното правителство да емитира повече собствен суверенен дълг и да използва приходите от него срещу част от местния дълг. Да направи суап с местния дълг. Само така местните правителства ще успеят да се възстановят и да се върнат на устойчив път в публичните си финанси.
При потреблението все още има нужда от реформи, особено около мрежите за социална сигурност. Какво очаквате да реши Пленумът в тази област, как ще подкрепи потребителското доверие, което липсва в момента в икономиката?
Силно очаквам да се каже нещо много ясно в това отношение. Очаквам документ, който да настоява за повече внимание и акцент върху китайското потребление. Това е също много важно. Защо?
Силни думи, защото може в следващите месеци да се появят програми за стимулирането на потреблението. Например като се отпечатат купони за Златната седмица от 1 до 7 октомври.
Другата област на фундаментални реформи, която може да се очаква е в областта на данъчните приходи. Те да се събират повече от потребителите, а не от производителите.
Например китайското ДДС сега се събира главно от фирмите. Например местните правителства дават производителите повече стимули да увеличат производството.
А от гледна точка на потреблението, местните правителства не получават нищо. Това е малко странно. Много особено. Точно обратното на повечето страни. И то създава стимул за местните правителства да подкрепят увеличението на производството на фирмите на местно ниво, докато се пренебрегват възможностите да се насърчи местното потребление.