След значителен напредък през 2023 към целевата стабилност на цените на Федералния комитет за отворен пазар, инфлацията неочаквано скочи през първото тримесечие. В същото време пазарът на труда и икономическия ръст бяха достатъчно силни, така че някои коментиращи се зачудиха дали монетарната политика е достатъчно рестриктивна и дали повишаването на лихвите не трябва да се върне на дневен ред.
Това криволичене на икономическите данни промени очакванията на всички за това кога Федералния комитет за отворен пазар може да започне понижаване на лихвения процент и колко намаления ще има тази година.
В това време, моето мнение беше едно и също – че намаляването на лихвите не е неотложно, докато комитетът не е уверен, че инфлацията се връща към целевата стойност от 2%.
След това, през второто тримесечие, данните за инфлацията и пазара на труда станаха по-умерени по начин, който предполага, че напредъка към стабилност на цените се е възобновил.
Данните през последните няколко месеца показват, че икономиката расте с по-умерени темпове, търсенето и предлагането на работа изглеждат балансирани и инфлацията се забавя в сравнение с по-рано тази година. Това са все неща, които подкрепят напредъка към постигане на целите на двойния мандат на Федералния комитет за отворен пазар.
По причини, за които ще говоря подробно малко по-късно, смятам, че настоящите данни подкрепят идеята за меко кацане. Ще търся данни през следващите няколко месеца, за да затвърдя това виждане.
Не смятам, че сме стигнали до края на пътя, но вярвам, че се приближаваме към момента, когато ще можем да намалим основната лихва.