Какво да очакваме от Третия пленум в Китай?

По-силен щатски долар, по-слаби азиатски валути, но колко е готова да приеме Китайската централна банка?

Китай има свои собствени предизвикателства. Видяхме разминаването между слабата дейност вътре в страната и силния износ.

Стойностите за износа са двуцифрени година след година, въпреки че политиците са относително консервативни по отношение на подкрепата за вътрешния пазар. Китайската централна банка всъщност се съпротивлява срещу по-ниските лихви. Отчасти заради опасения за валутата, отчасти заради това какво послание може да отправят по-ниските лихви – песимизъм за състоянието на икономиката.

В случая на Китай сме фокусирани върху срещите от Третия пленум тази седмица, където ще бъде заложен планът за реформи за следващите пет години. Не очакваме политики за рязко стимулиране на икономиката, но със сигурност ще намерим къде ще бъде фокусът на икономическите политики през следващите пет години.

Къде очаквате да бъде фокусът? Все още ли ще бъде наблюдението над стремежа за нова икономика и колко устойчиво е това, когато вече има протекционистки политики във възход – не само в САЩ, но и в Европа?

Износът и продължаващото изглаждане на технологични възможности в производствения сектор ще останат приоритет. Вероятно ще има фокус върху фискалните реформи – местните правителства оказват много сериозен финансов натиск, централното правителство трябва да тегли все повече заеми, да харчи или да прехвърля повече пари.

Можем да разглеждаме данъчните реформи като част от това. Като се има предвид състоянието на жилищния сектор и желанието да се ограничат допълнителните рискове за този сектор, може да има допълнителни мерки – да се пренасочи финансов ресурс, за да се създаде основа за дейността в този икономически отрасъл.

Това са няколко потенциални фокуса на Третия пленум тази седмица. Ще има уведомление в четвъртък и вероятно повече подробности следващата седмица.

Какво може да бъде направено според вас, за да се подкрепи жилищния сектор?

Вероятно ще се изискват фискални ресурси. Има огромно количество свободни имоти, както закупени като инвестиция, така и като изобщо незакупени.

Може да се наложи правителствата да се намесят и да изкупят тези жилища или за да ги превърнат в жилища под наем, или за да ги разрушат, за да може да бъде върнат баланса между търсене и предлагане в някои градове.

Това важи особено много за по-малките градове, където населението е било в пик, но вече намалява – в някои провинциални райони и някои по-малки градове, въпреки че продължава да се увеличава в по-големите градове, където има повече възможности за запълване на капацитета.