Затрудненията в предлагането продължават да намаляват, а търсенето се успокоява на фона на високи лихви и високи спестявания на домакинствата, които намаляват.
Трудовият пазар също силно се балансира. Номиналният ръст на заплатите се нормализира в резултат на това балансиране.
Свободните работни места и темповете на напускане намаляха от историческия връх до предпандемични нива, ако не и под тях. Съотношението на свободните работни места към безработицата е вече отново на 1,2, както преди пандемията.
При предлагането повишеното предлагане на работна ръка на възраст 25 до 54 години и имигранти подкрепиха увеличаването на работната сила и помогна да се компенсира ускореното пенсиониране в началото на пандемията.
Това продължаващо ребалансиране показва, че инфлацията ще продължава да намалява към целта ни от 2%. Ако икономическите условия продължават да се развиват така благоприятно, с по-бърза дезинфлация, както показаха инфлационните данни от последните 3 месеца, ако безработицата продължава да се смекчава, но остава устойчива, както показаха последните няколко доклада за заетостта, очаквам да бъде подходящо да започнем да разхлабваме монетарната политика по-късно през годината.
Но моят подход към тези решения ще остане зависим от данните и ще разчита на многобройни източници на данни, за да мога да формирам мнението си за развитието на икономиката.
Особено защото рисковете от повишаване на инфлацията и от намаляване на заетостта се балансираха по-добре.
Ако трудовият пазар се охлади твърде много, а безработицата продължава да расте, особено ако е водена от уволнения, бих решила, че е уместно да се намалят лихвите по-скоро.
По същия начин, ако постъпващите данни не дават увереността, че инфлацията продължава устойчиво да намалява до 2%, може да се окаже нужно да задържим лихвите малко повече.