Това, което най-често се случвало било следното – намирали периферни райони, най-често земеделска земя в периферията на градовете, която бързо може да бъде облагородена, да бъде закупена на тази цена и да бъдат започнати тези нови селища.
Едно от неочакваните последствия било потвърждаването на градоустройствения модел на апартейда – най-бедните жители да са изтикани в периферията на градовете. Целта била строеж на жилища, а не на това, което наричаме интегрирани селища. Това включва училища, клиники, културна дейност и т.н.
Тези селища се намират в покрайнините на градовете и основното им население е бедно и предимно чернокожо.
Много от хората в такива градове имат чувството, че са заседнали там по ред причини. Една сериозна причина е икономиката. За много хора в Южна Африка е трудно да намерят достатъчно добре платена работа, че да могат да се изнесат от тези селища. Особено ако са хора без достъп до образование.
Когато живееш много далече от училище или от хубавите училища, които са от другата страна на рудниците, от хубавата работа, която е от другата страна на рудниците, от хубавите молове, хубавите магазини, развлеченията... Така си създаваш идентичност на посетител, че там не ти е мястото и си само посетител.
След като пораснах и се преместих от другата страна на рудниците едно от най-интересните неща, които открих, беше усещането за време. Колко много време ти отнема животът в тези селища. Изведнъж може да мислиш за любов, за грижи. Можеш да обичаш работата си.
Това отвори нов начин, по който възприемам и разбирам себе си и онова, което е възможно за мен като човешко същество.