Защо сянката на апартейда още тегне над РЮА? - Част 4

В Тембиса 99% от населението се състои от чернокожи. В Парквию, предградие близо до центъра на града, 64% от населението се състои от бели. Средният месечен доход в Парквию е почти 10 пъти по-голям от този в Тембиса. Подобна ситуация е обичайна за Йоханесбург както и за други градове из Южна Африка.

Въпросът е защо още имаме значителни градоустройствени модели, които отразяват разпределението на територията по време на апартейда, въпреки че годината вече е 2024.

След края на апартейда хората в Южна Африка са били изпълнени с надежда. Мисля, че новосъздаденото чувство на сигурност е било много вдъхновяващо и създава символични идеи за съдружие и помирение.

Но тази идея бързо замира, защото материалното състояние на хората не се променя.

През 1994 партията на Мандела АНК участвала на изборите с мотото „По-добър живот за всички.“ Те веднага се заемат с това да помагат на бедните южноафриканци.

Приоритетът на правителството е промяната. Как да се промени средата. Как да се върне достойнството на хората след несгодите и страданието на апартейда.

Така една от първите програми, обявена през 1994, е програмата за реконструиране и развитие - RDP. На практика, това е строеж на евтини жилища за хората.

Искаме да построим 1 милион домове за следващите 5 години!

Когато АНК взема властта, почти 7 млн. южноафриканци са бездомни или живеят нелегално. Проблемът пред правителството на Мандела е да намери достатъчно евтина земя, на която да строи.