Изключителността на САЩ, част 2

Има други, по-важни начини, по които САЩ остава пръв–например наличието на по-развити и по-дълбоки капиталови пазари от където и да другаде.

"Повечето капиталови пазари и глобалното привличане на инвестиции се основават на върховенството на закона, на независимостта и способността на нашите институции. Въпреки политическите предизвикателства, ние работим по начин, който създава сигурност  - за работодатели, за инвеститори", казва Брайън Дийс, бивш директор на Националния икономически съвет.

Да имаме икономика, която, поне за момента, е повод за завист, привличаща инвеститори както никога досега.

"Изключителността на САЩ или динамичните инвестиции тук все още са много силни. Имаме много добри иновации, много добри технологии, изкуствен интелект. Освен това, върховенството на закона, що се отнася до финансовите пазари", казва Афсане Бешлос, изпълнителен директор на RockCreek Group.

Има още един начин, по който САЩ остават изключителни. Нещо, което понякога може да изглежда като проблем, но всъщност е знак за сила.

Всички искат да дойдат тук – понякога противозаконно – създавайки постоянен източник на политически конфликти и бреме за нашите градове.

"Изглежда, че имиграцията е значително повишена в момента", казва Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика.

По-голямата част от имиграцията в последно време е изцяло легална и спомага за икономическия ни растеж като контролира заплатите.

"Имиграцията е хубаво нещо, но с една рационална политика по отношение ще бъде по-добре", казва Кенет Рогоф, професор по икономика в Харвард.

Сред тези, които идват в САЩ, за да преследват мечтите си е покойният велик Питър Дженингс, дългогодишен водещ на ABC World News Tonight.

Питър се гордееше, че е канадец и докато някои се питаха защо толкова голяма част от Америка трябва да научава новините всяка вечер от устата на чужденец.

С Питър станахме близки в ABC News, включително по време на маратона му от24-часовата програма за новото хилядолетие и след това репортажите му за 11 септември.

Споделяхме един и същ рожден ден и всяка година си разменяхме подаръци. Един ден той дойде в кабинета ми с подаръка ми за тази година. Със сълзи в очите ми каза, че е станал гражданин на САЩ.

Питър никога не се колебаеше да поставя под въпрос и дори да критикува страната, която го е приела. Той виждаше в какво се проваляме, но никога не загуби от поглед потенциала за изключителност, видян от Токвил. Той ми даде подаръка ми онази година – копчета за ръкавели с американския флаг, които нося и до днес.