Намираме се в музея на историята на Ню Йорк, където е показана много от историята на града. Към мен се присъединява Питър Джорджеску, бивш директор на Young & Rubicam, който е част от тази история. Питър, радвам се, че съм тук с Вас! Разкажете ни за времето, когато дойдохте в Ню Йорк и писахте историята през 1954.
Моята история започва на хиляди километри от тук – в Румъния. Родителите ми са румънци и съм се родил точно в навечерието на Втората Световна война. Родителите ми бяха надушили, че ще има проблеми в столицата, затова ме изпратиха с петгодишния ми брат в Трансилвания при възрастните ми дядо и баба, родителите на майка ми. Чудесни хора.
Прекарах Втората Световна война с тях в Румъния. Оцеляхме – не беше приятно, но не беше ужасно. За съжаление, баща ми беше хвърлен в затвора от германците, защото работеше за американска компания – Exxon – в нефтените кладенци.
Германците, естествено, видели човек, който работи със Съюзниците и го хвърлили в затвора. Те едва не го убили. След това румънският президент решил, че е по-добре да има приятели и от другата страна на барикадата.
Какво би станало ако немците не спечелят войната? Така че баща ми буквално е чакал да дадат командата за разстрел, когато го помилват в последния момент. Не са знаели, че от затвора е работел за Управлението на стратегическите служби на САЩ. Само че това е друга история.
Отново се събрахме като семейство през 1946 в Румъния. Аз, брат ми, родителите ни. Научих се как да купувам от баща си. Това всъщност беше най-дългият период в живота ми за година, когато съм бил заедно с родителите си.