Преди повече от 30 години участвах в първите частични парламентарни избори. Участвал съм в много от тях през годините и постигнах големи успехи на европейските избори и може би по-малко на първите след тях, които бяха много трудни. Много труден проблем за по-малките партии.
Ще кажа това. Изминаха четири седмици и три дни, откакто реших да изляза от пенсия и да хвърля шапката си на ринга. Това, което Reform UK постигна само за тези няколко кратки седмици е наистина изключително, като се има предвид, че нямахме пари, нямахме структура от клонове, нямахме почти нищо в цялата страна. Ще бъдем втори в стотици избирателни райони. Колко места ще спечелим? Не знам. Но щом сме направили това за толкова кратко време означава, че се случва нещо много фундаментално. Това не е само разочарование от Консервативната партия. Има огромна празнина в дясноцентристката част на британската политика. Моята работа е да я запълня и точно това ще направя.
Но не е важно само какво правим в парламента като национална партия, а какво правим в цялата страна. Събрахме 5000 души в тази зала в Бирмингам миналата седмица. Енергията, оптимизмът, ентусиазмът, вярата, че Уестминстър напълно е загубил връзка с обикновените хора, ми казва, че планът ми е да изградя масово национално движение през следващите няколко години и да се надявам да бъде достатъчно голямо, за да предизвика общите избори през 2029 г.
Интересното е, че няма ентусиазъм към Лейбъристите. Няма какъвто и да бил ентусиазъм към Стармър. Всъщност около половината от гласовете са просто анти-консервативни. Това Лейбъристко правителство ще има проблеми много скоро. И сега ще се насочим към гласовете на лейбъристите. Идваме за лейбъристите, не се съмнявайте в това.
Искам да благодаря на екипа, който ми помогна да направя това през последните няколко седмици. На моите колеги-кандидати за това, че се държат безупречно.
Повярвайте ми, хора, това е само първата стъпка от нещо, което ще зашемети всички вас. Благодаря ви много!