Устойчивостта на пазара на труда е отражение на необичайната комбинация от сътресения, които удариха еврозоната. Недостигът на кадри доведе до задържане на наемането на нови служители от страна на фирмите. По-високите приходи и по-ниските реални заплати го направиха по-лесно за тях.
В резултат на това, обичайното разпространение – от слаб растеж към повишен риск от безработица и по-малко търсене – изобщо не се случи в същата степен.
Сега все още сме изправени пред няколко несигурности по отношение на бъдещата инфлация, особено по отношение на това как ще се развие връзката между печалбите, заплащането и продуктивността и дали икономиката няма да бъде засегната от нови сътресения във връзка с доставките.
Ще ни отнеме известно време да съберем достатъчно данни, за да бъдем уверени, че рискът от инфлация над целевата стойност е преминал.
Силният пазар на труда означава, че можем да почакаме и да съберем нова информация, но трябва да обърнем внимание и на факта, че прогнозата за растеж остава несигурна. Всичко това само укрепва нашата воля да се водим от данните и да вземаме решения за нашите политики от среща до среща.