Урсула фон дер Лайен остава начело на Европейската комисия

Нека да обобщим – Урсула фон дер Лайен получи гласове от държавите-членки, за да стане президент на Европейската комисия. Отново Кая Калас ще ръководи външната политика, а Антонио Коща ще бъде президент на Европейския съвет. Това е много значима крачка, защото след като веднъж тези три висши поста бъдат разпределени, започват да се разпределят различните позиции за останалата част от ЕС.

Изключително знаково е и следихме, че Мелони направи така, че недоволство ѝ да е много добре отразено. Преди да дойде в Брюксел тя заяви, че – цитирам – начинът, по който се разпределят основните постове не е справедлив. Тя се въздържа да подкрепи Урсула фон дер Лайен в това гласуване. Виктор Орбан гласува против Урсула фон дер Лайен.

Мелони заяви вчера много късно, когато приключиха, посред нощ, че – цитирам – смятам, че Италия трябва да направи така, че да има значение. Италия трябва да получи това, което заслужава.

Това ни пренася след няколко седмици, когато това ще отиде в Европейския парламент. Урсула фон дер Лайен има нужда от пълно мнозинство. Без пълната подкрепа на Мелони, това ще бъде доста трудно, особено предвид факта, че предишния път спечели с най-малката разлика в историята – само 9 гласа.

Това са потенциалните последствия и начинът, по който Мелони, нейтата партия и група могат да реагират, както и ролята, която могат да изиграят. Междувременно, лидерите обсъждат и утвърждават приоритетите си за следващите пет години. Те промениха ли се изобщо?

Да, трябва да се променят в някаква степен. Ако 2019 беше годината, през която видяхме „зелената вълна“, когато зелените политици бяха избирани в Европейския парламент, това вече не е така. Климатът все още е важен, защото центърът издържа и преходът е важен за тези политически групи, но вече е много по-надолу в реда на приоритетите.

ЕС вече се фокусира върху отбраната и разходите за отбрана. Фон дер Лайен спомена в речта си вчера, че – цитирам – ще трябва да похарчат половин трилион евро през следващото десетилетие, за да може отбраната да е на нивото, което е нужно.

Още едно събитие според мен е от значение като се има предвид баланса на силите оттук нататък в ЕС. Германия и Франция в последния момент внесоха набор поправки, които се опитаха да вкарат в стратегическия план.

Когато Франция и Германия се договорят за нещо и се опитват да го направят в рамките на ЕС, обикновено ги слушат. Това не се случи този път. Останалите държави-членки отхвърлиха изцяло тези поправки. Това илюстрира потенциалните проблеми за управляващите в Германия и Франция, особено като се имат предвид изборите през уикенда за Макрон.