Потенциалните приоритети на новия президент на Иран, част 2

Анис Басири Тебризи, старши анализатор Control Risks

13:30 | 27 юни 2024
Преводач: Бистра Стоименова

Интересно. По отношение на политическите последици, дори Пезешкиан бе казал, че планира да продължи с установения икономически път от неговия предшественик президента Раиси. Но след това, когато президентът Раиси беше убит, един от разговорите, които проведохме по онова време бе, че в крайна сметка върховният лидер, аятолахът ще  определя идеологическия дневен ред в Иран. Той ще отговорен за решенията по междунароната политика, отбраната. Доколко новият президент ще повлияе на отношенията на Иран с останалия свят, а също и на вътрешната политика?

Много важен въпрос. Както казвате, върховният лидер в крайна сметка има окончателното решение, особено по отношение на цялата сигурност, външнополитическите въпроси.

Обаче видяхме през последните години, че президентът има значение. Не толкова по отношение на червените линии. Те се решават от върховния лидер. И няма да има промяна и при този, който ще бъде следващият президент.

Но по отношение на тактическия подход те наистина могат да окажат влияние. Така че всъщност видяхме значителна разлика между някого като Хатами, Рухани, в сравнение с някой като Ахмадинеджад или дори Раиси, които предпочитат, например, да работят с Изтока, особено с Русия.

Китай имаше много силна програма за укрепване на отношенията с членовете на БРИКС, на Шанхайската организация за сътрудничество, в сравнение с някой като Рухани, който беше начело точно преди Раиси и имаше много по-отворен дневен ред към Запада. Той не успя да популяризира програмата си, освен, например, споразумението по ядрения въпрос, което беше постигнато през 2015 г. Но цялостната му програма беше действително да има ангажираност, да има диалог и това да е ключът за решаване на проблемите на страната.

Така че някой с подобна позиция вероятно ще се насочи към такъв дневен ред. Ще се насочи към по-силно ангажиране със Запада в сравнение с това, което видяхме през последните три години при Раиси. Разбира имаше приемственост по отношение на външната политика, особено що се отнася до региона и подкрепата на прокситата или подкрепата на страни, които са били считани за съюзници в региона.