Когато лихвите се повишиха и икономиката се поуспокои, броят на свободните работни места се обърна и започна да се слиза по кривата. Можете да видите това до точката, която показва април 2024 – там виждаме, че през този период от време сме слизали надолу.
Така че слизаме надолу по кривата за свободните работни места или кривата на Бевъридж, където можем да намалим броя на свободните работни места. Фирмите може да изтеглят обявите, може да не пускат толкова много обяви, те се справят.
Всичко това се случва без да има увеличение на безработицата. Тоест по-малко свободни работни места се борят за горе-долу същото количество работници. Заради това ви показах тази графика, за да илюстрирам последния си аргумент.
Оттук нататък, тази взаимовръзка, в която можеш да намаляваш броя свободни работни места, можеш да забавиш пазара на труда и това няма да увеличи безработицата, може би е към своя край. Възможно е.
Причината за това е – ако погледнете най-новите данни за пазара на труда от април 2024, те показват, че сме много близо до по-равната част от тази крива.
По-плоската част на кривата на Бевъридж означава, че всяко допълнително забавяне на пазара на труда може – ще подчертая думата „може“ тук, защото не е задължително да се случи – може да доведе до по-висока безработица. Тъй като фирмите вече са нагодили свободните работни места и вече започват да променят броя на заетите работни места.
Всичко това ни казва, че инфлацията не е единственият риск, пред който сме изправени. Оттам идва и балансът, който споменах. Трябва да държим инфлацията под око, което е част от нашата работа, и на пълната заетост, която е другата част от нашата работа, за да постигнем целите си наистина.