Арън Милър не вярва Израел да приеме пълно споразумение

Арън Дейвид Милър, старши научен сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир

17:22 | 25 юни 2024
Преводач: Бистра Стоименова


Важното при едни преговори е времето и спешността. Сделки се сключват, когато и двете страни бързат. За съжаление на администрацията, часовниците на Хамас и на израелското правителство са по-добре сверени, отколкото този на Байдън.

Не смятам, че министър-председателят на Израел ще приеме пълно споразумение, въпреки че се е ангажирал с него, освен ако – по някакъв начин – не може да направи така, че Хамас да не остане жизнена структура в рамките на управлението на Газа след войната.

Хамас няма да размени оставащите заложници, въпреки че са се съгласили на това като Фаза 1 от споразумението. Ограниченото време от 6 седмици за размяна изтича и Хамас няма да разменят останалите заложници без прекратяване на сблъсъците, изтегляне на израелските войски, както и гарантираната сигурност и безопасност на водачите си.

Според мен има шанс за Фаза 1, но не и за всеобхватен план. Не.

Всичко се свежда до крайния резултат, как ще изглежда ситуацията след края на войната. Фундаменталното неразбирателство между Израел и Хамас по отношение на различните им възгледи за това. Възможно ли е който и да е от тези медиатори да е в състояние да им помогне да се договорят – без значение дали е Катар, Египет или САЩ? Или просто става дума за правителството на Нетаняху и водачите на Хамас?

Според мен става дума за двамата основни противници. Хамас са отговорни за терористичната вълна на седми октомври, а правителството на Нетаняху – сега без Бени Ганц – е отговорно за извършването на операциите в опит да унищожи бойците на Хамас, както и произтичащото от това експоненциално нарастване на броя загинали палестинци и хуманитарната катастрофа в Газа.

И двете страни са отговорни. Те контролират развитието на конфликта от седми октомври насам, както правят и в момента. В рамките на конфликт, където и двете страни смятат онова, което имат да губят за екзистенциално, влиянието на външни страни – дори на някой като САЩ, който има влияние върху Израел – ще бъде много ограничено и се опасявам, че сме в тази ситуация в момента.