Тибет иска глобална подкрепа за преговори с Китай, част 2

Г-н министър-председател, имаше някои съобщения, че Вашето правителство е в преговори с Китай. Можете ли да ни кажете кога започна това? Докъде са сега и какво очаквате от тях?

Е, имаше преговори през януари миналата година, така че вече една година и половина откакто започнаха. Но няма за какво конкретно да говорим. Назначих преговарящи и има преговарящи от страна на Пекин. Можем да разменяме съобщения едни с други.

Ако погледнете какво прави президентът Си Дзинпин в цял Китай и по-специално на националните региони като Тибет или Източен Туркистан или Монголия, а също и в Хонг Конг, не изглежда много вероятно да имаме твърде големи очаквания от тези неща.

Първото нещо би било да се възстанови контактът. През последните година и половина не успяхме да го направим. Така че все още няма напредък в начина на мислене  и начина, по който възприемаме нещата. Няма за какво конкретно да говорим. Нямаме големи очаквания, като погледнете какво прави Си Дзинпин.

Но ако ме питате, щом нямате очаквания, защо все още се занимавате с Китай, не можем да мислим в краткосрочен план. Трябва да мислим дългосрочно. Пътуваме по света, разговаряме с правителствата и те ни уверяват, че има много диверсификация. Има намаляване на риска, но не е толкова видимо в момента, защото отделянето е почти невъзможно. Някои държави имат много инвестиции в Китай. Но в крайна сметка мисля, че това трябва да придобие някаква форма.

И докато сега пътуваме по света, все повече и повече хора искат да разберат Китай такъв, какъвто е, а ние живеем с Китай от векове като съседи и знаем, че Китай уважава само силата, а не слабостта.

Молим хората или държавите да отстояват своите ценности на свобода и човешко достойнство и демокрация, всички онези неща, които те ценят в собствените си страни, което се приема за даденост, но това го няма в Китай.