Изборните перспективи на Франция ще я затруднят фискално

Още преди насрочването на изборите, фискалната ситуация във Франция бе напрегната. Сега изборите добавят още големи рискове към нея.

Смятаме, че който и да спечели, ще предизвика фискални разходи, затова пазарите се тревожат. Въпросът е с колко.

За да отговорим, четем програмите на основните опозиционни партии и какво откриваме?

В дясно, програмата на Националния сбор може да излезе 5 млрд, ако се придържат към политиките си. Това означава, че последствията върху дълга ще са управляеми и умерени.

Пазарите обаче са най-тревожни понеже Националният сбор ще се придържа към по-амбициозни мерки. Например спиране на пенсионната реформа.

В ляво, нашите предварителни изчисления на програмата на новия Народен фронт показват, че може да добавят до 60 млрд към дефицита. В този случай последствията ще са по-чувствителни и дългът може да се повиши до 121% от БВП през 2027г., в основния ни сценарий - над 113%. Дефицитът ще се разшири.

И в двата случая смятаме, че новите фискални правила в ЕС няма да бъдат изпълнени и ще затруднят разговорите с Брюксел.

Дори ако Макрон и неговите съюзници успеят да останат на власт, те също ще намалят амбициите си във фискалната политика.

Каквото и да е бъдещото правителство във Франция, пасивните корекции ще бъдат още по-трудни. Следим внимателно и спредовете, разликата между курса на 10-годишните облигации на Франция спрямо германските. Забелязваме силни разлики в последната седмица, почти 80 базисни пункта. Ще се стигне ли до по-големи последици върху обслужването на дълга или други части на икономиката?

Да, естествено. Спредовете ще разшириха след обявяване на изборите и стигнаха нивата от 2017г., първият път, когато Макрон и Льо Пен се надпреварваха за властта.

По-високите разходи по кредитирането може да се окажат трудност както за фискалната прогноза, така и за икономическия ръст.

При фиска, ако спредовете останат на тези нива, без да се увеличават, последствията ще са леки.

Но по-съществени последици би имало при реакция на пазара, както стана при мини-бюджета на Лиз Тръс, когато увеличението беше 100 базисни пункта в сравнение със сегашната оценка на пазарите.

При този модел, дългът може да се увеличи до почти 147% през 2040г, далеч над основната ни прогноза от 135%.

Това ще отнеме време, защото отражението върху дълга изисква време. Но при същия сценарий може да се отрази съществено и върху растежа, който може да се изравни през 2025г.