Може би алтернативно наименование би било Байдонит – като тежка болест – никога не знаеш кога ще бъде фатална. Байдeномиката е връщане към централизираното планиране, което беше дискредитирано през 60-те и 70-те, имахме същата инфлация тогава.
Смятам, че това зависи от уникалното ниво на държавни разходи, намеса на държавата и незачитане на пазара. Това е точно обратното на онова, което беше първия мандат на Тръмп – решения за частния сектор.
Другото нещо, което е част от Байдeномиката е тази огромна вълна държавни разходи, но това е в комбинация с увеличаване на контрола и ограничаване на предлагането и точно затова имаме инфлация.
По отношение на разходите, нека да поговорим за растежа на правителството и възраженията по отношение на растежа на правителството. В същото време, може би сте наясно, че Рушир Шарма пише по темата. Цитирам – знаете ли какво, дори в съвременната история, дори по времето на Роналд Рейгън, правителството изобщо не се е свило, а е продължило да се разраства по време на този период. Виждате ли проблем в това? Смятате ли, че е имало момент, когато правителството е било по-малко и сме имали резултати от това?
Дейвид, не съм икономист, а икономически историк. Така че съм достатъчно скучен да цитирам размера на правителството чак до управлението на Александър Хамилтън. Наистина е имало момент, когато правителството е било по-малко, но с причина.
Доста от програмите са били увеличени, но традиционно, по отношение на данъчните приходи като процент от БВП, в днешно време средните стойности се движат между 17 и 19.5% от БВП. Смятам, че това е доста добро изходно ниво.
Това, което е притеснителното тук е, че размера на дефицитите, които са движени от разходите. Смятам, че някак обещанието на Байдън, че ще се справим по-добре през 2025 е много неискрено.
За три-четири години само харчим и сега вече няма друга алтернатива освен да бъдат повишени данъците. Не смятам, че разходите ще бъдат намалени, но за техния десетгодишен план, единственото нещо, което искат да орежат са разходите за отбрана.
Говорим за 21% намаление в разходите за отбрана, което смятам за притеснително като се има предвид международната среда, която беше създадена от тази администрация.
Като се има предвид пред какво е изправена всяка администрация, без значение дали е на Републиканците или на Демократите – предизвикателството на Китай, Русия, Иран, Северна Корея, сега Венецуела също е включена.
Да се намаляват разходите за отбрана е просто грешен подход. Бих отбелязал, че заради тези раздути дефицити, инфлацията и високите лихви, това ще бъде първата година, когато обслужването на лихвите по дълга е по-високо, отколкото разходите за отбрана.
Това ми казва, че този голям дълг е проблем за националната сигурност.