Когато прегърнем носталгията

Уилям Фокнър е казал, че „Миналото никога не е мъртво, то дори не е минало“. Тази седмица имахме предостатъчно възможности да видим, че миналото е с нас и в момента.

В Детройт, легендарната централна гара „Мичиган“ се завърна от почти мъртвите като бляскав нов дом за Google и високо технологичната мобилност.

"Това ще бъде хъб за иновации, със софтуерни инженери, както и нашият Ford Pro бизнес, както и много други хора в сградата, които не са част от екипа на Ford", каза Джим Фарли, изпълнителен директор на Ford.

Меме акциите като GameStop, които изглеждаха застинали в 2021, се върнаха с гръм и трясък към живота. Кийт Гил пусна в социалните мрежи нещо, което е стойност на акциите възлизаща на 116 милиона долара, заедно с обърната зелена карта за игра UNO, което само по себе си изглежда ретро.

"Единствените хора, които наистина не харесвам и мразя в цялата тази ситуация са хората,   които се преструват, че да купуваш GameStop и AMC е нещо революционно. Това няма смисъл", каза Джо Уайзентал.

Като стана дума за социалните мрежи, тази седмица бившият президент Тръмп се върна на въпроса за TikTok, но този път с много различен отговор. Когато беше президент, искаше да го забрани.

Сега има за цел да привлече младите гласоподаватели, така че се регистрира там.

Като става дума за политика, кое може да бъде по-носталгично от ново сравнение между Тръмп и Байдън? Нещо, което видяхме едва преди четири години.

През последната седмица видяхме два много различни примера за миналото, което отказва да си тръгне, тъй като Рупърт Мърдок се ожени за пети път на зрялата възраст от 93 години за жена по-малка от него с 26 години.

Само че бракът на Мърдок беше засенчен от по-голям съюз в медийния свят, след като Paramount пристъпи към сливане със Sky Dance Studio на Дейвид Елисън – нещо, което се подготвяше отдавна.

Това е подпомогнато от медийната революция в стрийминга, което е още един пример за това как миналото никога не е изцяло зад гърба ни. Имаме периодично разстройване в медийния свят, което почти винаги носи корпоративни сътресения.

Когато отидох отидох да работя за ABC Австралия през 1991, ефирната телевизия беше обърната с хастара навън от нещо, което наричахме „кабелна“.

Това беше по-добър начин за получаване на сигнал и повторения на предавания, който се превърна в стожер на създаване на програми, специално измислени за определена публика. Всичко от сериали, през спорт до новини и готвене.

Колкото и да сме говорили за това, повечето от нас в телевизията си казвахме, че тази първенющина, кабелната телевизия, никога няма да може да оспори силата на ефирните телевизии.

Може спокойно да се каже, че времената бяха по-прости и от време на време по-нелепи.

Нека да се надяваме, че ако големите медии преминат през голямата трансформация този път, наистина ще можем да оставим миналото зад гърба си.