Нека погледнем по-общо към изкуствения интелект. Как може САЩ да поеме правилното количество риск, за да е сигурно, че ще остане на крачка пред останалите?
Това е чудесен въпрос, честно казано. Ще Ви кажа да погледнете моделите, както и защо създадохме American Frontier Fund.
Моделите в момента са ориентирани към софтуера – чухте това по време на изявлението на Apple. За да сме на крачка пред останалите в технологиите, вече трябва да става дума за нещо много повече от софтуер. Има нужда от дългосрочни инвестиции в наука и изследвания.
САЩ е много пред останалите по отношение на науката и изследванията, но се бавим по отношение на търговската реализация, която изгражда новите технологии и променя бъдещето, а не представлява само удобство за потребителите.
Вижте какво се случва в здравеопазването, как се ръководят банковите и финансовите системи, как се случват нещата с националната сигурност и отбраната. Всички тези неща изискват много по-дълъг цикъл на инвестиции. Точно затова създадохме това, което нарекохме American Frontier Fund.
Искаме да държим Запада на крачка пред Изтока.
Вече имаме Закона за чиповете, нали? Технологичните компании се надпреварват в иновациите. Къде бъркаме? Къде според Вас трябва да бъдат насочени парите, способните служители и времето?
Идеята ми е, че циклите, за които говорим за тези много напреднали технологии изискват между 10 и 15 години. Наричаме това „долината на смъртта“. За да минете от науката и проучванията през долината на смъртта до пазарната реализация минава много време. -
За да може да се случи това ви, трябват партньорства или екосистема с лабораториите за проучване, академичните институции и частния сектор. Имате нужда и от намесата на правителството заради риска, който се свързан с минаването през долината на смъртта.
Тук се включваме ние. Създали сме нов модел за пазарна реализация на тези технологии, който е нужен за да може САЩ да продължи да е крачка пред останалия свят. Освен това моделите на финансирането го правят атрактивно за частни инвеститори, които да дойдат заради тези възможности.
Разполагаме ли с това в момента? Като разгледаме цялото раздвижване, което се наблюдава в сферата на изкуствения интелект, изглежда, че много от това се движи от частния сектор. Дори когато правителството е замесено, към кого се обръщат те първо? Те просто питат частния сектор – предложете ни решение как да регулираме това. Което, според мен, кара всички да се чудят.
Това са два различни въпроса. Разпоредбите за създаването на технологии са две различни неща.
За да разберем причината трябва да се върнем към зората на In-Q-Tel и техните директори. In-Q-Tel, която е създадена от правителството заради защитата и националната сигурност.
Същите тези неща, които могат да бъдат правени в дългосрочен план в технологиите, за да направите страната по-сигурна. Понякога имате нужда от правителството да се намеси заради рисковия фактор.
Не е по-различно от закона за чиповете, когато говорим за милиарди долари, за да създадем тези места, от които имаме нужда за да контролираме устойчивостта на веригата за доставки. Само че кой ще поеме риск от 40 или 50 милиарда в частния сектор?
Intel може да инвестират 20 милиарда, но трябва да удвоим тази сума за технологиите на бъдещето. Затова измислихме този модел, който казва – добре, ще си сътрудничим в науката с националните лаборатории и всички останали.
Когато имате търговска реализация, трябва да я отнесем към частния сектор. А когато има голям риск, ще трябва да разпитаме и да потърсим, което сме правили с първия фонд. Има участие на правителството, има и такова на частния сектор. Двете заедно създават първия фонд, който ще обявим след две-три седмици.