Очакванията от осмата визита на Блинкен в Близкия изток

Има ли някакво усещане от страна на САЩ, докато Блинкен е на осмата си визита в Близкия Изток от седми октомври насам, че примирието е по-близо или по-далече, заради резултатите от уикенда?

Смятам, че сме на същото място, където бяхме и през последните две седмици. Както говорихме и по-рано, отначало имаше надежда. В петък следобед Байдън говори за споразумението за примирие и че може да има някакво раздвижване.

Не мисля, че събитията от уикенда могат да променят тази динамика. Едно от нещата, за които се замислих, беше операцията. Колкото и впечатляваща да беше от военна гледна точка, тя не ни доближава до дипломатическо решение на въпроса. От това имаме нужда, за да може примирието да влезе в сила.

Чухте държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да говори за нуждата от оказване на натиск над Хамас от другите държави в района и за момента това не проработи. Така че не очакваме пробив тук, но можем винаги да се надяваме.

Кои са спорните въпроси? Видяхме, че Съвета за сигурност на ООН подкрепи резолюцията предложена от администрацията на Байдън днес. Хамас твърдят, че – цитирам – подкрепят това принципно, но трябва да става дума за постоянно примирие. Кой блокира това?

Според мен и двете страни имат своите цели тук. От гледна точка на Израел, очевидно, не се съгласяваш на нещо, което ще ограничи или възпрепятства възможността ти да провеждаш военни операции ако смяташ, че това е необходимо.

От гледна точка на Хамас, те искат уверение, че споразумението е уредено, че примирието ще е постоянно и това до доведе до края на израелските военни операции в Газа.

Израел и министър-председателя Нетаняху все още смятат, че унищожаването на Хамас не е постигнато и това трябва да се случи преди какъвто и да е вид трайно примирие да влезе в сила.