Стивън Роуч: САЩ рискува вечна търговска война с Китай, част 1

Със сигурност ще поговорим малко повече за Хонконг, но искам да Ви върна към най-новата Ви статия, в която твърдите, че търговската политика на САЩ е непоследователна. Кое според Вас не е наред с нея в момента?

Според мен не сме наясно какво се опитваме да постигнем с тази търговска политика. Опитваме се да намалим търговския дефицит или да спрем китайската технология, или да защитим американските индустрии и продуктите на зелените технологии, които не са съизмеримо предимство? Нямат мащаба.

Опитваме ли се да обуздаем Китай геостратегически? Какво точно правим?

Това са много цели с един-единствен инструмент. Бих казал, даже съм писал книги по темата, че имаме сериозен търговски проблем. Имаме дефицити с повече от 105 държави и се целим в най-голямата, но това оставя още 100+ държави, които все още имат сериозен дисбаланс със САЩ.

Ако премахнем китайското парченце, тази част от дефицита ще отиде при тези държави. Те произвеждат на по-високи цени и това натоварва американския потребител. Какво всъщност правим с търговските политики?

Имаме ли идея, стратегия, за това, което се опитваме да постигнем?

Политиците виждат израза „търговски дефицит“ и тръгват да бягат. Опитват се да го представят в положителна светлина. Като икономист, смятате ли, че търговският дефицит е лошо нещо?

За политиците, повечето от които не са били на нито една лекция по икономика, търговските дефицити са лошо нещо. Това, което се опитах да кажа на нашите добронамерени политици във Вашингтон е, че търговският дефицит е на техен гръб.

Те имат огромни бюджетни дефицити. САЩ потиска вътрешното спестяване, с което ни кара да внасяме излишъци от спестявания отвън, като поддържа огромния търговски дефицит за да привлече капитали.

Господа политици, ако искате да оправите търговския дефицит, погледнете се в огледалото и оправете бюджетния дефицит в САЩ.