Тонкар: Да не увеличаваме цената на дълга

Какво очаквате от банковия съюз? Придвижва ли се напред? Това е друг начин да се отключи стойност.

Ще стане, ако създадем истински банков съюз. Мисля, че не се говори много как да заработи по-добре застрахователната система на депозитите за малките, регионални банки. Или как да преразпределят средствата.

Това е само страничен въпрос.

Най-важното стратегически е дали имаме достатъчно смелост да позволим на банки, които работят трансгранично в Европа, транснационални банки, под общия надзор на ЕЦБ да използват капитала си по най-ефективния начин? Или вместо това ги заграждаме във всяка юрисдикция по отделно.

Така се получава разкъсан банков пазар. Следователно губим икономически перспективи и възможности.

От една страна говорите за по-голяма Европа, искате да отключите по-добрата Европа и да заключите по-лошата. Това е трудна задача. Обсъждаме погрешните въпроси. В банковия съюз обсъждаме как да направим нещо за застраховането на депозитите. Което днес важи само за малките банки. Не са тези, които наистина могат да се конкурират на глобално ниво. Какво ще кажете за съвместния дълг, особено в областта на отбраната? Това очевидно ви възпира, предполагам. Но може ли да се намери начин да решите да направите някои отстъпки за общия дълг, за да заприлича Европа повече на това, което искате?

Поне от 10г. го има. Винаги политиците настояват за повече общ дълг. Но целта се променя с програмата. Това е общо мнение.

Трябва да коригираме бюджетите си и Германия го прави. Да харчим повече за отбрана. Повече за бъдещи проблеми като образование и инвестиции, за инфраструктура.

Но не можем винаги да заблуждаваме избирателите си, че имаме някаква безкрайна възможност за увеличаване на дълга. Вече имаме твърде висок дълг. Забелязваме, че това носи значителни разходи в тази среда на лихви.

Плащаме вече скъпо. Не би трябвало да увеличаваме цената на дълга. А да помислим за конкурентноспособността. Повече да мислим за качеството, а не за обема на бюджета.