Когато говорим за различия в лихвите, много от глобалните икономисти и централни банкери са оптимисти за следващите стъпки на Фед. Какво мислите вие за картината на инфлацията и ръста и финия баланс на рисковете за САЩ в момента?
Има един фактор, който помага в тълкуването на това, което става. Суровите данни за инфлацията на месечна база имат много силна сезонна траектория. Много ниски в края на годината. Месечната инфлация обаче е много по-висока през януари, февруари и март.
Въпреки че се опитват да правят сезонни корекции, за да отстранят тези ефекти, има тенденция да се връщаме към всеки януари, февруари и март и да казваме: о Боже мой, губим битката с инфлацията!
Хората объркват сезонните данни с основния тренд.
Сега вече минахме този период. Ще започваме да откриваме повече признание, че инфлацията поне в САЩ продължава да намалява. Може би малко по-бавно, отколкото бихме искали, но има основание да сме уверени накъде трябва да вървим.
Уверен ли сте също, че може да се постигне меко кацане? Особено за Фед? Но и редица други икономики са изправени пред същата дилема, нали? Как да подкрепят силата на потребителя, да овладеят ръста на трудовия пазар, но без ръст, при който структурната инфлация да е такъм проблем.
За всяка страна ще бъде различно. САЩ се възползваха от консенсуса, че трябва да направим значителни публични инвестиции. Така че след ковид те осигуряват реален тласък.
Първо стимулите и после публичните инвестиции осигуриха реален тласък на американската икономика. Затова залозите за меко кацане са много високи в САЩ.
Освен това май инфлационните очаквания са доста добре овладени. И се получи това припукване, свързано с войната в Украйна.
Мисля, че залозите за меко кацане в САЩ са добри. За другите страни е по-добре да видите конкретната ситуация, за да прецените дали ще се развият по същия начин или ще се отличават спрямо САЩ.