Чухме мнения на експерти. Според анализите, ще бъде осигурена приемственост на властта и при двете администрации. Къде е несигурността, особено в Иран? Факт е, че Раиси беше един от най-сериозните претенденти да замести върховния лидер?
Това е най-големият въпрос за Иран сега. Кой ще е следващият заместник на върховния лидер, който е в средата на осемдесетте си години в момента. Много хора вярваха, че покойният президент беше подготвян да заеме този пост. Очакваме Иран да проведе избори в рамките на следващите 50 дни.
Това ще определи кой ще бъде постоянният президент, как ще се развие процеса и кой ще се появи в него. Дали ще е сегашния вице-президент Мохамед Мокбер или някой друг. Очакваме да има битка на силите между временния президент, синът на върховни лидер и винаги има шанс да се появи трети кандидат в този процес. Фокусът не е толкова върху това кой ще стане президент след петдесет дни, а кой ще бъде готов след този процес да стане следващия върховен лидер.
Говори се не само за наследника в Иран, а често се споменава и Саудитска Арабия и нейния следващ лидер. Смятате ли, че тези смени ще се отразят на примирието, което Китай постигна с посредничеството си миналата година? А също и иранската подкрепа за регионалните проксита?
Големият въпрос за прокситата не е дали Иран ще продължи да ги подкрепя. Иранската революционна гвардия ще продължи да подкрепя проксита като Хизбула, хутите. И двете страни, Саудитска Арабия и Иран се опитаха да видят ползата от примирието.
В Саудитска Арабия принц Мохамед Бин Салман отдавна пуравлява ежедневните въпроси в кралството и много от най-големите инициативи, като Планът 2030-та, посредничи за примирието с Израел, работата с групата ОПЕК+.
Принцът бе водещ във всичко това. Смятам, че предстоят много малки промени в политиките. Може да се забавят някои важни решения, като постигане на споразумение със САЩ относно сигурността и енергетиката.
Но смятам, че и двете страни оцениха ползите. Те са исторически съперници в Близкия Изток. Опитват се да го преодолеят на някакво ниво. Повече несигурност може да възниква във вътрешната политика на Иран в този момент, отколкото във външните политики на която и да де от двете страни.