Тайван, точно навреме. Ще стигнем до там след малко. Нека да дадем малко контекст. Става дума за много високопоставени визити. Министърът на финансите Йелън беше в Пекин, Антъни Блинкен също беше там.
Дали тези отношения, макар и сложни, са толкова стабилни, колкото можем да се надяваме?
Мисля, че да. Бих го нарекъл „неудобно съжителство“. Смятам, че ще има стратегическа надпревара за доста дълго време – за неща като технологии, ценности, глобалния Юг, икономика, политика.
Ние сме в дългосрочна стратегическа надпревара с китайците и е неизбежно за двете най-големи икономически сили в света, в момента дори двете най-големи военни сили в света.
Тази позиция за нас е неизбежна, но тя не означава война. Смятам, че американците са пределно ясни – нашите военни и политически лидери. Не искаме война с Китай, но се съревноваваме и нашите ценности са различни. Имаме различни идеологии.
Това е реалността, с която всички трябва да живеем.
Това ни води към разговора за Тайван. Споменахте война – САЩ твърди, че не се интересува от война. Китайците също твърдят, че не искат война. Защо тогава продължаваме да говорим за война?
Защото има опасност и тя е, че ако Пекин сметне, че мирно обединение е невъзможно, то политическата върхушка в Пекин ще бъде под натиск да направи нещо по въпроса.
Притеснявам се, че Уилям Лай стигна твърде далеч по време на встъпителното си словото. Мисля, че той малко провокира Пекин.
Самият факт, че не каза, че преговорите ще бъдат по принципите, заложени в конституцията на Република Китай беше опасно нещо, защото се отдалечава от концепцията за единен Китай.
Затова се притеснявам, че се намираме в малко по-напрегнат период. Пекин и Вашингтон ще трябва внимателно да управляват Уилям Лай. Вашингтон не може да обича Тайван твърде много.
Има опасност всички тези конгресмени и сенатори да обичат голям Тайван и властта в Тайван да остане с впечатлението, че може да продължава. Смятам това за много опасно.
Статуквото е чудесно. Моят президент, когато му служех, Джордж Буш заложи принципа за неедностранни промени в статуквото от която и да е страна. Смятам, че това е перфектната позиция.
Тайван получава независимост в определена степен, Пекин е уверен, че САЩ няма да подкрепи независимостта. Мисля, че сме там, където искаме да бъдем.