През април излезе ваш анализ в съавторство с бившия шеф на Фед Бен Бернанке. Поправете ме, сигурно греша, но вие смятате, че трудовият пазар все още е много горещ. И затова тези, които определят политиките трябва да се обединят, за да го охладят.
Отговорът е „може би“. Има и по-добър сценарий.
Повечето от ръста и спада на инфлацията са свързани с ценовите шокове.
Първо повишенията на енергията и храните, смущения в предлагането.. А след това по-голямата част от спада няма нищо общо с монетарната политика. Свързан е с факта, че ценовите нива на храните се стабилизираха, енергийните цени паднаха и т.н.
Така че повечето движения нямат нищо общо с монетарната политика.
С утихването на шоковете, това, което беше зад тях, изигра слаба роля – макар че сега е по-важна. Това е трудовият пазар. И понеже той е сравнително затегнат и има инфлация, това доведе до инфлацията при заплатите, която е малко твърде висока.
Твърде висока в смисъл, че при това ниво на инфлация при заплатите и при нормален ръст на производителността, това води до ценова инфлация над 2%.
Въпросът е какво става сега?
Може да търсите в детайлите, но като цяло става дума за ръста на производителността. Добрата новина е, че той е сравнително висок. Това означава, че при определен ръст на заплатите, ценовата инфлация може да е по-ниска.
Ако ръстът на производителността остане силен, може да успеем да постигнем целта от 2% или 2,3%, или много близо до 2%, без да се налага да затягаме трудовия пазар.
Ако не, остава последната миля. Фед трябва да повиши безработицата. Тя сама ще се повиши, ако частното търсене е слабо. И след това ще е нужно да има повече безработица за малко по-дълго време.
Мисля, че най-вероятния сценарий е да се нуждаем от малко повече безработица. Трудовият пазар е леко нагорещен и трябва малко да го забавим. Не много.
Не вярвам последната миля да се окаже непоносимо трудна да се извърви.
Това е трудната задача.
Да, това е трудната задача.
И какво направихме досега? Големият спад на инфлацията няма нищо общо с монетарната политика.