Ще кажа на приятелите ви от Фед.
Те го приемат. Нека ви кажа нещо за това.
Една особеност на това, което стана, са ценовите шокове. Но ефектът бе много преходен. Всеки шок се усети, но ефектът върху динамиката бе много слаб.
Ето за какво можем да ги похвалим: причината за това е, че инфлационните очаквания останаха много стабилни. Хората забелязваха повишение на цените, но си казваха: нищо, ще се върнем към двата процента.
Не се повтори случая от 70-те години на инфлационна спирала на заплатите.
Това е благодарение на доверието в централните банки.
Трябва да им го отчетем.
Те използваха капитала на доверието, за да ограничат ефекта от шока.
Но в този инфлационен епизод затягането на монетарната политика още не е изиграло важна роля.
Доверието ли е основната причина дори да не си мислим, или те да не си мислят за повишение на целта на инфлацията? Защото това е едно от решенията. Това е опростена икономика, все пак, но става дума дали 2% е правилната цел?
Знаете ли, известен съм с това, че съм настоявал да имаме по-висока цел на инфлацията. Аргументът ми беше, че така щяхме стигаме до нулата по-рядко, което би било добре.
Дали е време да променим целта?
Не. Проблемът е в доверието. На този етап те имат задача. Казаха, че ще паднат до 2%. Затова трябва паднат до 2%. Иначе ще загубят доверие.
Но след като наближим двата процента, може би пак трябва да се върнем към дискусията.
Но след като приключат?
Да, след като приключат и след като спечелят битката си. Може да попитат дали искат новата. Може би следващата битка трябва да е по-различна. Но ако не го направят .. извинете.. тогава ще загубят доверие. Не могат да си го позволят.