Гореща вълна удари Азия

От две седмици насам петнайсетте милиона жители на Карачи се пържат в гореща вълна. Температурите в някои части на Пакистан са достигнали 50 градуса по Целзий (или 122 градуса по Фаренхайт).

Заобиколени от бетон, който съхранява и излъчва топлина, Карачи се е превърнал в гигантска фурна.

На практика сме превърнали Карачи в бетонна джунгла и смятам, че зелените площи в Карачи не са и 5%.

Болниците лекуват безброй пациенти с топлинен удар. Да бъдат на хладно е по-трудно от честите спирания на електричеството, тъй като електропреносната мрежа изнемогва от потреблението.

Това е криза, която не признава граници. В съседна Индия, реките в щата Махараштра са пресъхнали, кладенците се изпразват, а обработваемата земя е опечена. Единственият смисъл да се ползва помпата на този кладенец е, да се покаже, че нищо не излиза от него.

Средностатистическият работник на полето печели около 4 долара на ден. В момента единственото, което могат да направят, е да гледат безпомощно как посевите измират.

Няма да позволя на децата си да работят същото, защото не вярвам, че фермерството е достатъчно, за нашето финансово оцеляване.

Тежките условия се усещат и в по-голямата част от Югоизточна Азия. Саденето на ориз в Тайланд и Виетнам обикновено започва през май, но недостига на вода забавя това и е част от дългосрочна тенденция.

През следващите две десетилетия ако температурата се увеличава с 1-2 градуса по Целзий, добивът на ориз ще спадне с около 10-13%. Тайланд ще изнася по-малко пшеница на световния пазар и това ще има последствия за международната сигурност на храната.

Индия, Пакистан, Тайланд и Виетнам са най-големите износители на ориз в света. Частите от света, които сега са пощадени от горещата вълна, може и да не бъдат пощадени от последствията.