Вече беше използван терминът „фалшива симетрия“. Джо Байдън направи изявление по-рано, заявявайки, че – цитирам – няма еквивалентност, никаква, между Израел и Хамас. Колко от това има общо, начинът, по който те са споменати заедно в молбата, по отношение на възприятието за еквивалентност?
Не знаем как е изглеждало оригиналното обвинение. Знаем, че Карим Кан със сигурност искаше да извади заповед за арест на израелците. Може Израел да са били първи в списъка, а Хамас да са били добавени само за целите на връзки с обществеността и защитата.
Съдът би заявил, че всъщност не се занимават с морални еквиваленти. Единственият морален еквивалент са жертвите, не извършителите. Все пак, не е нужно да сте адвокат по международно право, за да знаете каква е поуката от случая.
Поуката е, очевидно, че и Хамас, и Израел - простете, Международният наказателен съд не предявява обвинения на държави, а на лица – Бенямин Нетаняху и Йоав Галант, министърът на отбраната и трима лидери на Хамас: Яхия Синуар, Мохамед Дейф, Исмаил Хания.
Това са водачите на Хамас в Катар, но Катар няма договор за екстрадиция, така че Исмаил Хания вероятно е в безопасност там.
Само че представете си следния сценарий – заповедите за арест са издадени и кралицата вика Бенямин Нетаняху на аудиенция. Министър-председателят на Израел пътува до Лондон и после какво? Британците ще го задържат и го екстрадират в Хага, за да бъде съден?
Международният наказателен съд не съди хора задочно. Тук говорим за задържането на министър-председателя и министъра на отбраната на Израел за да бъдат съдени в Хага. Умът ми не го побира.
Не знам какво може да се случи ако тези заповеди за арест са издадени.