Китайската икономика понесе поредица от удари, включително срив на имотния пазар и сблъсък със САЩ. Това изправя икономическите власти и президента Си Дзинпин пред уникални проблеми. За разлика от предшествениците си, Си не може да се опре на икономическата мощ. Графиките на екрана показват ръста на реалните разполагаеми доходи от 1978 до миналата година. Ясно е, че доходите продължават да растат, но при Си Дзинпин растат най-бавно от края на 80-те. Това е резултат от узряването на икономиката. Въпросителната е заради имотната криза, която е удар по богатството на домакинствата. В студиото е икономическия ни кореспондент за Азия Ребека Чун-Уилкинс, която се включва по темата.
Разгледахме двата големи масива от данни – на МВФ за ръста на БВП в Китай, хоризонталната линия и данни за демокрацията и различни свободи, на словото, академичната и други, това е вертикалната линия.
Потърсихме промените във времето.
Като насложите двата пакета данни, картината става доста изненадваща. Виждаме как свободата и ръстът са се развивали в Китай в последните 40г.
В ерата на Мао Дзедун преди реформите и началото на отваряне на Китай, ето тук свободата е силно ограничена. Ръстът е много слаб.
Но с напредването на реформите и отварянето на страната при Дън Сяопин, ръстът започва доста силно да расте и наред с него се увеличават и социалните свободи.
При Джан Дзъмин нивата остават почти същите. Това е траекторията на синята линия.
При Ху Дзинтао започваме да откриваме началото на забавянето на ръста и ерозията на някои социални свободи – вижте как линията пада леко тук.
Да превъртим напред към 2023г. При Си Дзинпин Китай вече прави почти пълен кръг. Ръстът се забавя и Пекин потиска социалните свободи.
Ето тук сме през 2023г.
Почти до нивата от края на епохата на Мао.
Разбира се, трябва да кажем, че основата на жизнения стандарт в китайския народ е много по-висока при президента Си, но пък има ограничение на свободите. Това ни показва как Пекин управлява предизвикателствата на ерата след големия бум.