Току-що се върнахте от Катарския икономически форум. Иран е ключово звено за много политики. Ибрахим Раиси, с когото се запознах е лидерът и външнополитическият лидер. Външна политика и вътрешна политика. Къде са най-големите последствия от тази загуба?
Не мисля, че ще има голяма промяна във външната политика. Знаем, че президентът на Иран не е най-влиятелният човек. Той е вторият най-влиятелен човек. Най-могъщият човек, личността която дърпа всички основни конци, е върховният лидер Али Хаменей, който не се избира, и който е там завинаги, и все още е там.
На 85 е, болен е, но все още дърпа всички конци. Така че е малко вероятно да има промяна във външната политика или нещо, което е свързано с външния свят. Но в рамките на Иран, в рамките на установяването на този режим, ще има много промени.
Ибрахим Раиси стана президент през 2021 г., много непопулярен. Това беше една от най-ниските избирателни активности в историята на Иран. Много кръв имаше по ръцете му в края на 80-те години.
Той беше отговорен за убийството, да кажем екзекуцията на хиляди и хиляди политически опоненти на режима. Не е популярен герой. Нито много харизматичен, нито се ползва с много доверие.
Но той беше избраният президент на върховния лидер. И много хора смятаха, че е много вероятно самият той да стане върховен лидер, когато му дойде времето. Така че сега ще има възможност да вдигнат ръка и други в иранската система. И имаме 50 дни преди изборите. Ще видим кой ще хвърли шапката си на ринга. Но ще има известни вътрешни промени.
Това става 50 години след революцията. Както споменахте, много застаряващо ръководство и много младо население. Има ли усещане за нестабилност на режима, докато става това?
Е, това никога не се е случвало в Иран. Действащ президент не е умирал. Така че те се изправят пред нова ситуация. 50 години не са много дълго време за една държава. И с режим като този, решен да покаже, че е стабилен, че има приемственост, това е предизвикателство, пред което те никога не са се изправяли. Така че ще има усилие всички да се стегнат зад режима, поне всички фигури в него.
Ще се опитат да извлекат малко съчувствие от този внезапен и трагичен край на Раиси. Не мисля, че ще стигне много далеч. Иранците показват отново и отново, че им е писнало от системата на управление, от самата теократична държава. Ще има някои организирани събития, в които хората ще излизат и ще ронят сълзи. Но насаме не са много иранците, които ще ронят сълзи за Ибрахим Раиси.