Марк Роуан - доверителите са се провалили пред студентите

Ако бяха корпорации, щях да кажа, че има провален мениджмънт. Не при всички, при някои има фундаментален проблем в мениджмънта. Тъй като сте наясно с нещата отвътре, къде е провалът?

Провалът е на много места, но започва с мен, с нас като доверители, защото от 20 години спим на волана. Част от нашата работа беше да балансираме. Не смятам, че честата ситуация в кампусите в момента, където доверители и алумни се борят с преподавателите за академична свобода е правилна.

Смятам, че правилната рамка трябва да бъде – университетската администрация, която поддържа този доминантен наратив, се бори с преподавателите за академична свобода, а доверителите и алумните балансират.

Спахме сме на волана, не направихме онова, което трябваше, не възразихме когато този доминантен наратив се възцари. Наша работа е да подкрепяме дългосрочни високи резултати в образованието, академични изследвания, свобода на изразяване, свободата да не сме съгласни.

Това не се случва в много от нашите кампуси, които са много далеч от академично съвършенство.

Как може да се промени това без доверителите да преминат границата? И двамата знаем, че когато сте в борда има неща, които трябва да се направят, но не може да се правят ден за ден. Не искаме доверителите да станат микромениджъри.

Как може да се даде точната роля на доверителите, без да се преминават границите?

На въпроса за преминаването на границите, смятам, че опасността в момента не е, че доверителите ще ги преминат, нищо подобно. Смятам, че доверителите в тези институции, в това число и аз, не са успели да реагират. Не сме си свършили работата по най-фундаменталния начин.

Не мисля, че изобщо сме близо до преминаване на границата.

Повечето университети работят на принципа на споделеното управление. Прозрачността е най-добрият дезинфектант. Не вярвам, че в университета в Пенсилвания или в който и да е друг кампус мнозинството преподаватели всъщност да вярват в този доминантен наратив.

Ние като доверители можем да направим анонимно гласуване, представеност в рамките на факултета, можем да направим много други неща в допълнение на упражняването на здравия разум. Работата на доверителя е да избере лидер и да му даде някакъв вид стратегически план.

Избирането на лидер е много важно, развиването на стратегически план е много важно. Но не е работа на доверителя или на алумните да ръководят тези университети. Това е най-добре да бъде оставено на професионалните администратори.

Може ли това да е от полза за нашата система за висше образование? Вече е видимо, обсъжда се публично и се правят реформи.

Оптимист съм и се надявам, че моментът е такъв. Въпреки че председателите на колежите са подложени на разследване от Конгреса в момента, това се случва само защото онова, което са вършили през годините не може да бъде оправдано.

Представете си ако бяха там сега и можеха да кажат – например – ето така работим, това е нашата цел, това е нашият план, ето така защитаваме децата и също така ги предизвикваме. Да те извикат пред Конгреса е лошо, само когато имаш какво да криеш.

Смятам, че в академичния свят сме вършили работата си много зле през последните 20 години. Имаме много грешки за поправяне, но се надявам, че това излизане на светло ще дезинфекцира и ще помогне да продължим напред.