Това е остров Титу. Тук правителството на Маркос бърза да разработи земята, за да може на устои на заплахата от Китай. Но това повишава напрежението наоколо.
Нещата не винаги са били толкова напрегнати. Спомняте ли си за постановлението, което дава на Филипините правото да добиват ресурси?
Бившият президент Родриго Дутерте казва, че не иска да рискува война ако се опита да наложи изпълнение на постановлението. Затова той решава да търси по-добри връзки с Китай през САЩ.
Неговото управление като президент беше истински тест за съюза между Филипините и САЩ.
Той отхвърля програмата за застрояване като се опитва да привлече повече инвестиции за инфраструктурни проекти, включително от Китай.
Китайските заеми и грантове за Филипините скочиха от 1.6 милиона долара през 2016 до 621 милиона през 2020г.
Много от тези проекти, било от инициативата Един пояс, един път или други, никога не се осъществиха.
През последните няколко години на своето управление, Дутерте смекчи възгледите си за САЩ като отново позволи общи военни маневри.
Маркос дойде на власт през 2022 и отношенията със САЩ станаха още по-топли.
Маркос прие една много по-напориста позиция към Южнокитайско море.
Голяма част от стратегията му е прозрачността.
Смятам, че пътуването успя донякъде да разкрие агресивните действия на Китай в Южнокитайско море.
Китай настоява, че действията му са легитимни.
Действията на Китай в Южнокитайско море са оправдани, законни и безукорни.
Година след началото на управлението си, Маркос даде на САЩ достъп до четири допълнителни военни бази. Три от тях са близо до Тайван – самоуправляваща се демокрация, която Китай смята за своя територия и се зарича да завземе със сила ако се налага.
Тайван постоянно се тревожи дали САЩ ще се притече на помощ ако Китай се опита да го превземе със сила.
Ако Филипините се окажат замесени в горещ конфликт с Китай и ако САЩ се отзове, както предполагам, че ще направи, ако дойде на помощ на Филипините, мисля че това ще увеличи увереността на съюзниците на САЩ по целия свят.