Защо смятате, че притесненията, че инфлацията надвишава прогнозираното са неуместни?
Смятам, че инфлацията е в рамките на прогнозираното, ако я измерваме както трябва, поне базовата инфлация. Много е проблематично да се мери цената на жилищните услуги, особено когато става дума за еквивалентен наем на собственика.
Ако гледаме хармонизираната инфлация и изключим еквивалентния наем на собственика сме там. Там сме от доста време. Смятам, че Фед трябва да се фокусира върху базовата инфлация и да се абстрахира от неяснотата и колебанията на данните.
Затова следят основната, без храни и енергия, но на този етап бих изключил и еквивалентния наем на собственика. Ако направим това, сме в прогнозираното. Отново, там сме от 6-9 месеца.
За мен изглежда, че Фед е постигнал целите, своя мандат – пълна заетост, под 4% безработица, постигната е целта и за инфлацията. Очакванията за инфлацията са фокусирани в тази цел от 2%.
Така че всичко сочи, че Фед може да започне да намалява лихвите.
Защо смятате, че те не говорят по същия начин?
Въпрос на доверие. Мисля, че казват – цитирам – вижте, това са нашите цифри, следим намаляването на основните потребителски разходи, това е нашата цел. Това е бенчмаркът, който използваме, за да измерваме базовата инфлация. Казахме, че ще стигнем до 2% и ще стигнем до там.
Те искат да са сигурни, че ще им имат доверие оттук нататък. Разбирам това, затова смятам, че ще действат чак по-късно тази година – вероятно около септември. Това звучи като най-логичното решение да започнат да намаляват лихвите.
Те рискуват с това действие – смятам, че целта на лихвата по федералните фондове на Фед от 5,5% е твърде висок и оказва голям натиск върху банковата система, финансовата система и икономиката като цяло. Те рискуват да счупят нещо, затова се опитват да се уверят, че ще изпълнят обещанието си и ще стигнат 2% за основните лични потребителски разходи.