Европа използва нов арсенал към Китай

Уорик, само да продължа по темата – тези срещи не се случват във вакуум. Със сигурност има много геополитическите събития – войната в Украйна, тази между Хамас и Израел, година на избори е в САЩ. Каква роля играе всяко от тези събития или как влияе във връзка с геополитическата стратегия? Какво предлага Франция на Китай и обратно?

Според мен е важно да направим крачка назад и да гледаме на тези проблеми не като на обмен, а като на широк, исторически преход. Епицентърът на икономическа мощ  или растеж в света, ако щете, се измества и се концентрира в Азия.

Европа и държавите отвъд Атлантика като цяло трябва да се адаптират към тази променяща се среда. По отношение на конфликтите, в някои отношения тези отношения са симптоматични за променящия се глобален ред.

Те са симптоматични, защото традиционните сили започват да се борят със зъби и нокти за онова, което смятат, че си отива.

Йорг, работили сте десетилетия в Китай, в автомобилната индустрия, така че вероятно сте наясно какво става на място.

Първо, Шолц спомена, Макрон също ще го спомене, както и Джанет Йелън каза в Гуанджоу, че Китай има огромни проблеми със свръхкапацитета, които са предизвикателство.

Не само за Европа и САЩ, но и за Бразилия и други страни. Но Китай твърди, че няма свръхкапацитет. Така че Си ще трябва да изтърпи това и да го изслуша още веднъж.

Смятам, че Си също трябва да разбере, че Европа използва своя нов арсенал. Има нови антидъмпингови дела. Има дело за субсидии за електромобилите, което вероятно ще приключи през юни.

После имаме обществените поръчки, които малко или много убиха китайското предлагане на българския пазар. Китай трябва да осъзнае, че Европа има свои търговски политики и ще ги използва.

Времето на сладките приказки свърши. Китай трябва да направи нещо, за да балансира вида търговия, който ние искаме да имаме с Китай.