Да говорим за някои от препоръките ви. Нужда от финансиране за 1 трлн евро до 2030г. Реалистично ли е да се изпълни?
Вярваме, че можем да го направим в ЕС, защото имаме много високо ниво на спестявания. Просто тези пари не са достатъчно добре таргетирани. Твърде много от тях отиват за инвестиции в чужбина и нищо към акции.
Така че ако инвестиционна база се организира по-добре, с прости принципи, повече насочени към пенсионната система – в нови продукти или по-чести трансформации на съществуващи продукти, за да станат по-ефективни, бихме могли вероятно да пренасочим към 200 млрд на година към реалните нужди на икономиката.
Освен това бихме могли да развием нови инструменти. Особено секюритизация, за да ускорим ротацията в банковите баланси и да позволим на банките да отпускат повече кредити според нуждите на дигиталния и зеления преход. Според корпоративните нужди, за оборудване и инфраструктура, например енергийна.
Много прилича на системата в САЩ. Пенсионните системи и кредитирането, например. Голяма част обаче е регулирана и управлявана донякъде от SEC. Интересно ми е дали европейска комисия по ценните книжа, ESMA, изпълнява тази задача?
Убедени сме, че ролята на ESMA ще се разшири. Направихме го за банковия сектор, за банковия съюз. Имаме Единен механизъм за надзор, който работи под шапката на ЕЦБ. Вярваме, че ESMA може да разшири ролята си.
Не казвам, че всички национални надзори ще изчезнат. Не са изчезнали от банковия надзор. Но ESMA би трябвало да бъде водещия фактор, ръководителят на единната надзорна система.
Предлагаме да започнем с голяма пазарна инфраструктура, трансгранична и системна. Няма смисъл да имаме много национални регулатори. Убедени сме и че ESMA може да развива постепенно ролята си при големите мениджъри на активи. Има смисъл, защото фрагментацията на надзора днес означава много разходи и неефективност.