Според вас има много неразбиране около зелените политики, ESG и как се инвестира в тях. Кое е най-голямото неразбиране?
Според мен.. най-голямото недоразумение.. Едно от най-големите предизвикателства за устойчивите финанси като цяло – и това не е недоразумение, а реалност – е когато се загубих в собствените си съкращения, акроними, таксономия, клишета..
За тези в аудиторията, които слушат и познават темата, сигурно са майстори на всички различни типове транзакции и начини на изразяването им.
Едно от най-големите недоразумения е как някак си канализираме този капитал така, че да заобикаля тези проблеми. Знаем, че трябва да изиграе много важна роля. И за тази цел трябва да убедим инвеститорите и да им дадем увереност. Да убедим и регулаторите, че когато казваме, че нещо е зелено, то наистина е такова. И е много трудно, ако не сте достатъчно прозрачен и просто представяте един текст.
От друга страна неразбирането е – и го казвам като критика към моята индустрия – там същото. Също трябва да помислим не просто сухо да повтаряме за намаляването на емисиите в определена рамка. А да обясним как да предизвикаме декарбонизация в реалния свят.
Една най-големите области на трудности на развиващите се пазари според мен е, че цялата тази категория се развива от гледна точка на развитите страни. А нежелателните последици от нея затрудняват още повече развиващите се пазари. Там се изправят пред най-големите рискове от климатичните промени. Там са най-уязвими. Там са и най-големите възможности.
Това е едното неразбиране.
Другото е в това, че от гледна точка на финансовия сектор, тази област изисква намаляване на приходите.
Всъщност става дума за субсидиране по една или друга форма.
Там реално се открива преходът и развитието и може да се изгради устойчив бизнес модел – било в реалната икономика – около технологии и компании, както прехода на тези компании, така и във финансовата индустрия – около насочването на капитала към декарбонизация и повече социални цели.