Първото, което ми се струва невъзможно е да имаме монетарна политика с една единствена цел, инфлацията.
Особено в икономическа среда, в която декарбонизацията повишава структурните разходи. Трябва да повишим теоретичния и политически дебат как да успеем да интегрираме в целите на ЕЦБ поне една цел за ръст, цел за декарбонизация на климата в нашите икономики. Това е абсолютно необходимо.
Второ, необходимо ни е очевидно да увеличим капацитета си за общи инвестиции.
Имаме нужда, казвал съм го, да инвестираме няколкостотин милиарда евро годишно. И отговорът на последните европейски избори беше да се предостави национална помощ. Това не е устойчив отговор, защото фрагментира общия пазар. Той противоречи на това, което казах преди малко.
Необходим ни е общ капацитет и това означава – още едно шоково общо инвестиране, голям план за колективен бюджет за инвестиране. Трябват ни субсидии.
Не бих искал да изпреварвам нещата, искам тези усилия да се обсъдят с партньорите. Дали ще бъде общ заем? Дали ще използваме механизми, съществуващи сега, механизми за европейска стабилност, дали друго? Но трябва да успеем да удвоим финансовия капацитет за инвестиции в Европа, поне двойно на бюджета.