Въпреки че нуждата от споразумения е широко приета, има и критика от всички страни. Някои критикуват растящия брой искове и сумите. Много маори смятат, че споразуменията само се плъзгат по повърхността на загубите им.
Сумите, които се предлагаха, бяха нищожни. Говоря за 1% от изгубената стойност без никакъв оглед на социално-икономическите щети.
Смазващата бедност, смазващото неглижиране, лишения – те бяха твърде тежки за нашия народ, и той прие дори малкото, за да се спаси от бедността. Когато това започна, бюрократичната машина безпощадно започна да води преговори, а аз бях една от преговарящите.
Моето иуи искаше да се опита да си върне земите чрез процеса на обезщетения. Това беше най-ужасното, най-обезкуражаващо действие, на което съм била подлагана. Те идваха в иуитата и ги разделяха така че всички да се караме.
Това беше най-голямото поражение – целия този вътрешен раздор, и то само за 1% от земите ни.
Споразуменията са спорни дори за някои маори, които се стремят към рангатиртанга – правото на маорите сами да се управляват.
Друг проблем е как Короната може да раздава земи. Те не могат да вземат земя, която е частна собственост, ако собствениците са я придобили законно. Короната може да раздава само своите земи или да даде пари на племената, за да купят земята.
Трябвало е да предлага помощи, които не можели да компенсират племената изцяло, но били достатъчни, за да подпомогнат тяхното възстановяване. Освен това, Короната трябвало да действа с оглед на всички племена, които общо са около 100.
Процесът съвсем не е съвършен и винаги ще има спорове. Но мнозинството е съгласно, че планът предлага да се признаят събитията от миналото и да се изгради бъдеще.
Какво ни очаква след масата за преговори? Там не се изчерпват нашите взаимоотношения, нито се изчерпват задълженията на короната.
Все още не всеки има приличен дом – прилично място за живот – и маорите още са задържани несъответно на всички останали.
Между нас има разлика, и докато нея я има, ние сме се провалили в нашето партньорство. Но аз искрено вярвам в силата на промяната.
Мисля си за времената преди споразуменията по договора, когато маорите се страхуваха да поискат каквото и да е от Короната – каквото и да е уважение за рангатиратанга – а Пакеа си мислеха, че расовите отношения бяха идеални.
Тогава не е имало никакъв проблем.
Мисля, че повечето новозеландци с европейски произход не биха гледали така на нещата. Те знаят за типично колониалното минало на Нова Зеландия и как маорите са били лишени от права, дискриминирани и маргинализирани.
Въпреки че Нова Зеландия все още страда от системни проблеми, споразуменията са възстановили общностите, натрупали са наследство за поколенията, и са загладили различията. В момента икономиката на маорите се оценява на 70 млрд. новозеландски долари – скок от 50 млрд. през 2013.
Не искам да гледат твърде розово на нещата, но мисля, че сме постигнали огромен прогрес и сме на път за още по-добро бъдеще.