Как Нова Зеландия се стреми да поправи колониалните си грешки, част 1

Според рекламите, например рекламата на кафе Gregg’s от 1970, Нова Зеландия била хармонична утопия.

Сега, след 150 години, пра-правнучката на кралица Виктория пристигна в Уайтанги, придружена от хиляда воини във великолепни военни канута.

И въпреки, че отдавна страната е хвалена заради интеграцията и толерантността, не всички гледат толкова розово на нещата.

На заден фон се чуват рекламите на маори, които се опитват да се доближат до кралицата.

Колонизирани от британците през 19 век, коренното население – маорите – загубили 97% от земите си, най-често в резултат на измама или насилие. Оттогава маорите са в неравностойно положение.

Ние имаме ужасяващи здравни статистики, образователни статистки. Ние сме 17% от населението, но 52% от затворниците. Нещо трябваше да се направи, за да компенсира ужасните кощунства, които са били извършени.

Била създадена програма за репарации, която трябвало да поправи грешките на миналото и да формализира споразуменията между държавата и маорите.

Процедурите по репарациите са подобрили значително живота на маорите.

В момента сме относително богато племе с имущество на стойност 1.6 млрд., която все още расте.

Това им дало икономическата възможност да развият нещо, което преди не би било възможно.

Това значи ли, че новозеландските споразумения са най-доброто решение за историческите неправди?

Няма лесни отговори в търсенето на тази така загадъчна идея, наречена справедливост, толкова късно след делата.

Как Нова Зеландия се стреми да поправи колониалното си минало?

Някога островите в Югозападния Тихи океан, днес наречени Нова Зеландия, били населени единствено от маорите. Те имали свои племена и родове, иуи и хапу. Но когато пипалата на западния империализъм се разпрострели по света през 18 век, белите заселници акостирали на земята, наречена тогава Аотеароа в търсене на ресурси.

В началото на 19 век, ситуацията наподобявала Дивия Запад.