Скрити милиарди в небостъргачи в Токио привличат фондове

Каква е тази разлика в оценката на недвижимите имоти в Япония и как изобщо се стигна до там?

Надявам се, че не е твърде рано да се говори за счетоводство, но тази разлика в оценката на японските имоти идва от разликата между балансовата и пазарната стойност на имотите, притежавани от японски компании, по същество в нереализирани печалби.

Разликата съществува от известно време, но сега изпъква и е в светлината на прожекторите повече поради кампаниите на активистки хедж фондове в няколко японски компании, които притежават недвижими имоти.

Когато японски компании имат недвижими имоти в своя баланс, те се оценяват по балансова стойност, което е само цената на придобиването или развитието на собствеността, плюс амортизацията на дълготраен актив.

Уникалното в Япония е, че много японски корпорации държат собствеността си от десетилетия. Следователно стойността им в счетоводните книги е много ниска поради амортизация.

Междувременно цените на имотите в Япония, особено в Токио, скочиха. По този начин, ако компаниите решат да продадат тези имоти, биха могли да реализират милиарди печалби. Според някои оценки общата цифра би достигнала 143 милиарда, която споменахте по-рано.

Иса, колко разпространена е тази разлика в оценката на недвижимите имоти за японските компании?

Много японски компании държат недвижими имоти в счетоводните си книги и по оценка на един анализатор има 700 регистрирани компании в Япония, които имат недвижими имоти.

Много широко разпространено е. Освен това, за да ви дам представа за мащаба на разликата, например първокласните небостъргачи в Токио. Тяхната стойност в счетоводните книги на собственика вероятно е пет пъти по-ниска от това, което би могло донесе, ако се продаде на пазара.

Знаем, че е имало известен натиск от страна на инвеститори-активисти. Как се справят с това?

Както казах по-рано, стойността на имотите и нереализираните печалби от стойността на недвижимия имот наистина излиза само ако собствениците продадат имота.

Няколко от тези активистки кампании притискат компаниите да продават, да използват приходите и капитала от продажбата, за да инвестират в бизнеси, генериращи по-голяма стойност или в по-основни бизнеси.

Няколко известни примери от последно време са Elliott, който има голям дял в Mitsui Fudosan. Те искат да продадат някои от своите сгради и може би да реинвестират в строителство на нови имоти.

Друг известен случай е на инвестиционните партньори 3D в Сингапур, които имат дялове в производителя на бира Sapporo и производителя на софтуер Fuji Soft. И в двата случая ги карат да продадат куп недвижими имоти, които притежават и да реинвестират в основния си бизнес.