Първата ми мисъл за доклада от тази сутрин беше, че е според очакванията.
Ние владеем ситуацията.
Цялата изминала година и тази повтаряме, че напредваме. Забелязваме го. Не сме реагирали твърде силно. Не реагираме прекалено силно на добрите данни от второто полугодие на миналата година. Чухте, че казахме, че това е добре, но трябва още доказателства.
Няма да реагираме прекалено силно и на последните два месеца, когато данните са по-високи.
Това е важно, защото решението за започване на намаляване на лихвите е много важно. Понеже рисковете са двустранни. Ако намалим лихвите преждевременно, инфлацията може пак да скочи и да бъдем принудени да направим крачка назад. Това би внесло смут. Не би било добре за икономиката.
Освен това има риск от прекалено изчакване. В този случай биха били нанесени ненужни и нежелани щети на икономиката и може би дори на трудовия пазар.
Икономиката е силна. Ръстът е много силен. Миналата година беше над 3%. Мнозина анализатори прогнозират да падне до около 2% тази година. Така горе-долу изглежда първото тримесечие.
Това означава, че не трябва да бързаме да намаляваме лихвите. Че можем да изчакаме, за да се уверим още повече, че наистина инфлацията пада устойчиво към 2%.
Собствените ми очакванията? Не вярвам лихвите да се върнат отново до много ниските нива, на които бяха преди пандемията.
Къде ще се установят обаче е трудно да се каже.
Тази икономика не изглежда да страда от сегашните нива на лихвите. Макар че чувствителността на разходите от инфлацията, тази част от икономиката действително усеща високите лихви.