Лари Финк за пенсионната система

Писмото ви сега е малко по-различно писмо от това, което сте писал преди. Лично е. Започва с родителите Ви и техните пенсионни спестявания. Включва и внуците Ви. Кризата на пенсионирането. Дайте ни вашата диагноза на този проблем.

Пиша за това от години, но в това писмо наблягам на него. Всичките ми писма за за някои дългосрочни проблеми. И нека бъда наистина честен за моите писма. Те са отражение на разговорите ми с клиенти.

През изминалата година чувам все повече и повече разговори за пенсионирането или пенсионната криза в много части на света, от средната класа в развиващите се страни до развитите държави.

Острият проблем тук, в Съединените щати е, че все още имаме 57 милиона американци, които нямат никакви спестявания или някакъв пенсионен план.

Социалното осигуряване е фантастична основа за пенсиониране. Но ако разчитате само за него като се пенсионирате, ще живеете в бедност, под прага на бедността, защото това е допълнително, не се предвижда да покрие всичките ви разноски като пенсионер.

Особеното сега при остаряването е, че всички живеем по-дълго. Една от основните теми през 2023 г. бяха чудесата на медицината. Когато говорим за лекарство като Оземпек и различните медикаменти за загуба на тегло, за начина, по който удължават живота, побеждават бъбречни заболявания и заболявания на черния дроб, на сърцето и ставите, има ново лекарство за деменция, което удължава живота.

Ако мислите за чудесата на технологиите и как трансформират и удължават живота ни, разбирате, че в Америка или в повечето страни не се говори изобщо дали можем да си позволим това дълголетие. Цялата ни система за пенсиониране беше базирана на статистика отпреди 50 години, при която повечето американци се пенсионираха тогава между 60 и 62г и умираха на 67 години.

А днес статистически при 60-годишна двойка, в добро здраве, единият от тях може да преживее над 90г.

Другият въпрос е дали трябва да преоценим как работим и колко време работим? Защото всички имаме нужда от цел в живота. Повечето хора намират цел, очевидно, може би в техните внуци, техните деца, тяхната общност. Много хора намират цел в работата си. Мисълта да се пенсионираш на 60 с още 30 години живот пред теб...

Необходимо е да говорим по въпроса. Да има разговор. 

Голям оптимист към за дългосрочната жизненост на нашите пазари. Аз съм оптимист за капитализма. Причината да съм оптимист е, че когато чета вестниците всяка сутрин и слушам Bloomberg и други медии: пълно е със страшни неща.

Говорим за проблемите, говорим за всички проблеми, но решаваме проблеми чрез разговор. Единствената област, за която не се говори е достъпността на пенсионирането и цялата концепция на пенсионирането. Трябва да започнем глобален и най-важното национален диалог.