В продължение на 30г. хората в Япония не бяха имали повишение на заплатите и инфлация. Това е цяло поколение.
Самият аз съм израсъл в Япония и научих какво е инфлация от учебника по макроикономика.
Да живееш в свят без инфлация кара хората да се привързват към определени продукти на определена цена.
"Цените не бяха се вдигали много. А заплатите – никога. Когато се сравнявахме с другите страни, изглеждаше сякаш сме изостанали", казва Сютака Ито от Амами Ошима.
Малката инфлация може да помогне за ръста на икономиката като запази движението на парите.
Повечето икономики искат да имат лека инфлация от около 2%. Но както виждате от жълтата линия, японската инфлация дълго време беше под този праг.
С влошаването на ситуацията, BoJ се зарови в учебника за централните банки. И понижи лихвите.
Например Фед сви лихвите след финансовата криза от 2008г. Но повече от 20г. BoJ ги запази почти без никаква промяна. Това обаче не извади страната от дефлацията.
През 2013г BoJ пак се реши на драстичен ход. Въведе количествените и качествени облекчения. Необичайно решение, с което практически започнаха да печатат много пари и да ги наливат на пазара чрез агресивно изкупуване на японски държавни облигации.
Първоначално това беше успех, но след няколко години Япония пак изпадна в дефлация.
И BoJ пак отвори сандъчето с вълшебства.
През 2016г въведе негативни лихви. Решение, което раздели икономистите.
Основната цел беше да спре спестяването и да бъдат наказани банките. Но това също не проработи.
В отговор BoJ измисли контрола на кривата на доходността.