Контролът на кривата на доходността е опит на BoJ не само да контролира лихвите краткосрочно, но и дългосрочно.
Така че бизнесите и домакинствата да не се тревожат за волатилността на лихвите.
Тя би могла да поддържа лихвите ниски като заплашва да изкупува облигации, но без всеки път да го прави.
Това пак не реши целия проблем.
Компаниите намираха начини да инвестират парите на инвеститорите в Япония. Мнозина погледнаха през границата за повече възвръщаемост. Дори толкова силно, че Япония стана най-големия чуждестранен притежател на американски държавни облигации като изпревари Китай.
Изведнъж през 2022г. всичко това се промени.
Япония най-после стигна до двата процента инфлация.
Проблемът беше в това, което я предизвика.
Първо, по-високите енергийни цени заради войната в Украйна.
Второ, по-слабата йена.
BoJ продължи да разхлабва монетарната политика, за да стимулира икономиката и дори инфлацията. Но другите големи централни банки вдигнаха лихвите, за да преборят инфлацията.
В края на краищата външни сили тласнаха Япония към прекратяване на експеримента.
С други думи, това не беше инфлацията, която Япония искаше да има. Защото не идваше от потребителите. Те не харчеха повече.
Заплатите останаха ниски, въпреки че инфлацията стигна 4,3% през януари 2023г.
Това бе най-бързото повишение от десетилетия.
Но все още караше йената да отслабва и даде тласък на печалбите на компании като Sony и Toyota, които продават в чужбина.
Това най-после предизвика някои признаци на промяна.