Все повече говорим за хуманоидни роботи в това предаване. Вие работите по софтуера. Не по хардуера. Какъв е подходът на Covariant?
Представете си например един мозък с общо предназначение, който може да бъде поставен във всякакъв роботизиран хардуер, за да му даде възможност да вижда света. Да мисли за това, което става наоколо и да взема интелигентни решения.
Тук имаме голяма разлика спрямо традиционната роботика, в която машините са програмирани да извършват еднообразни действия отново и отново. Днес това не се вписва в работата в складовете и производството, където има постоянни промени.
Уникалният ни подход е в това, че не правим някакъв специален изкуствен интелект, който може да решава една задача. Ние подхождаме по подобен начин, както подхождат големите езикови модели.
Чатбот на езикова основа. Това е един модел, използван в много случаи.
Вие обаче не контролирате хардуера. Например Tesla. Не знам какво мислите за програмата им Optimus, но те разработват и двете, и хардуера, и софтуера. Те могат да работят на място, сами. Какви са рисковете и ползите да се насочиш само върху софтуера? Ако не правите и специален хардуер, който да отговаря на него?
Първо, за Optimus. Ние смятаме, че това е изключителна програма за роботи. Вграден е чудесен опит и много бързо го направиха.
Ние вярваме, че не може да има само един вид хардуер, който ще управлява роботиката в бъдеще. Физическият свят е много разнообразен. Няма как да има само един софтуер и само един хардуер, който да се използва навсякъде.
Вярваме, че ще има много роботизиран хардуер, в заводите някои ще са в хуманоидна форма, други – в индустриална, трети – в мобилна. Например роботите, които ще работят върху всички останали.
Всички тези различни роботизирани хардуерни форми ще трябва да разбират един и същи физически свят. Covariant прави точно това.
Същият мозък, който може да позволи на различен тип хардуер да разбере физическия свят.