Ваша статия за Китай излезе в The Economist. Какво мислите за това, което се случва сега в икономиката на Китай? Какво знаем?
В момента китайската икономика не е в много добра форма. Знаем, че е в много голям имотен срив. Растежът се забавя. Изпадна в дефлация. Има огромна загуба на доверие. Чуждите инвестиции се сринаха. Вътрешното доверие се срина. Доста е зле.
Имаше много сигнали тази седмица дали това ще бъде знак, че ще има голям стимул от правителството, да се опита да задвижи икономиката отново. Поставиха амбициозна цел за 5% растеж, същото като миналата година. Но тогава, не забравяйте, Китай излезе от строг локдаун и се очакваше, че икономиката ще се възстанови като вдигнат контрола. Не се възстанови толкова много.
Тази година никой не е съвсем сигурен как ще стигнат до 5%, защото нямаше много подробности за голям пакет от стимули. Всъщност точно обратното.
Има все повече притеснения за дълбочината на проблема в китайската икономика. Дали това е заболяване в японски стил, многогодишно и може би много десетилетно? Дали е нещо, което могат да оправят в краткосрочен план? Никой не знае.
Наред с факта, че Си Дзинпин натрупа все повече власт около себе си. Едно от поразителните неща за сесията тази седмица, нещо като кремлинология на ставащото в Китай: премиерът, който традиционно дава пресконференция в края на конгреса, този път не го направи.
Явно никой не може да говори, освен Си Дзинпин. А работният доклад за предстоящото в китайската икономика има все повече препратки към него. Той упражнява голям контрол. Има амбициозни цели.
Не е ясно как да се постигнат в среда, в която икономиката е много слаба и потребителското доверие е много ниско. Всъщност е доста зле.