Тази година никой нямаше новини за това. Но показват, че няма да има до второ нареждане.
Не съм експерт по Китай, но имам фантастичен китайски екип и ходя там доста редовно. Следващия месец ще ходя пак там. През всичките години, през които съм ходила, технократската компетентност на китайските икономически политици е била образцова.
Например в голямата финансова криза Китай отпусна големи стимули. Те бяха технократски ясни какво трябва да направят, за да поддържат икономиката си, да я запазят силна. Имаше години на огромен растеж.
Сега растежът се е забавил, но оставаше впечатлението, че технически знаеха какво да правят, за да постигат целите за растеж.
Защото легитимността на този режим винаги е зависела от факта, че е предвидил материален просперитет. Социалният договор, така да се каже, винаги е бил търпение към авторитарно правителство, примирение с всички ограничения, но Китай отново става велик и китайският просперитет расте.
Това се промени. Вижда се, например, с високите нива на безработица сред млади хора. Усещате чувството на разочарование. Младите китайци вече знаят, че няма да имат забележителното повишаване на жизнения стандарт като на техните родителите. Има загуба на доверие.
В същото време има ясни ограничения от страна на Си Дзинпин. Не само трупа власт около себе си, но измества фокуса към националната сигурност, към велика китайска държава в конфликт или поне в конфронтация със Съединени щати. Върху това се фокусира.
Не се интересува много от икономика. Той е държавник. Не вярва в стимулите. Може дори да се каже, че е икономически неграмотен от какво има нужда икономиката. Не се фокусира върху това.
Въпросът е при всичко това как ще излезе Китай от своето затруднено положение?