Докато говорим за напредък в борбата с инфлацията, трябва ли да се готвим за напредък, който се забавя или такъв, който може да се обърне?
Сред прогнозите не мога да се сетя за някоя, която да не върви в тази посока. Те всички показват, че трендът ни остава приятел. Но някой път пътят може да е по-стръмен месец за месец.
Имаше някои аномалии през януари и февруари, но дори и при цените на производител на годишна база имаше 1,6%. Миналата година числото бе над 5%, а през 2022г – 10%.
В дългосрочен план имаме явно понижение.
Вярваме, че имаме структурите, за да го продължим все така.
Например трудовият пазар продължава да расте, но леко се охлажда. БВП продължава да расте, но леко се охлажда. Всичко това е в духа на отслабване на напреженията.
Казвате, че пътят е неравен. Но стои и въпросът къде води? Президентският бюджет предвижда индекс на потребителските цени от средно 2,9% за 2024г. Има разлика между 2,9% и 2%, нали? Остава ли целта от 2% инфлация? Или светът е друг?
Това е в сферата на Фед. Не бих се месил там.
Не съм съвсем сигурен къде е в таблиците на бюджета, но имаме прогноза за личните потребителски разходи, които Фед следи повече. Прогнозата, включително тази на Фед, която вероятно е по-важна, подкрепя коментара ми от по-рано – за стабилен, плавен път надолу към числата близо до целта ни.
Точно как ще стане и как ще се впишат в механизма за пренос на монетарната политика, това зависи от тях.
Говорим за плавния път и аналогията за меко кацане, нали? Мнозина казват, че точно на това прилича, но трябва да ви питам: сега може да се усеща меко, защото не сме стигнали още до дъното. Успяхме ли да кацнем изобщо? И кога ще стане това? Как можем да сме уверени, че няма да е твърдо приземяване?
Има два важни въпроса.
Първо, широко се смяташе, а вие бяхте сред тези, които подкрепяха консенсуса, че трябваше да сме изпаднали в доста тежка рецесия в момента. Чел съм прогнози вероятността за това е над 90%. Разбира се, това отдавна не е основния сценарий.
Доколкото хората промениха очакванията си за продължаващото възстановяване, вместо рецесия, мисля, че това е позитивно за икономиката.
И второ. Всичко това е много макро, много спекулативно. Тук, в Белия дом трябва да се тревожим най-много за натиска за семействата като това на президента, средната класа, работещите хора.
Те са подкрепени от силен трудов пазар, който е много важен за тях, но са изправени и пред много високи разходи.
Затова работата ни трябва да е да намалим тези разходи. Било с лекарствата по рецепта, здравното осигуряване, инсулина, широколентовия интернет, особено в селските райони, жилищните разходи, детските грижи – всички тези мерки, много от които са в нашия бюджет, са усилия за значително намаляване на разходите.
Забравих да спомена и скритите разходи – друга област на работата ни.
Това са все области, към които трябва да се насочим, за да помогнем на хората днес да имат по-ниски разходи.