Устойчивостта на китайското кино, част 1

Как бихте оценили здравето на филмовия бизнес в Китай в момента от Вашата гледна точка, като управител на кино верига?

Откак през 1895 г. братя Люмиер изобретяват киното, за първи път в световен мащаб всички кина бяха затворени за три години. Наистина бе болезнено. Опустошително бе за индустрията и много се радвам, че в крайна сметка тази индустрия все още е много устойчива и се възстановява.

Знам, че средната възраст на един посетител на кино е много по-ниска тук, отколкото на Запад. 20 ли е средната възраст?

Точно така.

Младите хора завръщат ли се? Това е големият въпрос, защото има много младежка безработица в Китай. При толкова бавна икономика сега има липса на пари за свободно време. Какви са тенденции ще се развиват за устойчиво възстановяване?

Киното е все още много достъпно за консумация, а също е и социално преживяване. В пандемията хората осъзнаха колко сме близо да загубим този свят. В този момент вероятно няма такова значение материалното състояние, колко къщи имате, колко коли имате, а по-скоро преживяванията ви. Знаем, че има хора, които са готови да харчат повече за завладяващи, социални преживявания.

Цената на билета е сравнително достъпна, но трябваше ли да се коригират цените, защото има дефлация, понижаващи се цени и по-малка покупателна способност в икономиката? Трябваше ли да коригирате цените?

Е, имаше някаква корекция на цената, не само заради дефлацията, по-скоро казала, че зависеше от различните видове филми. В Китай имаме различни цени за различните филми. За IMAX 3D или филми със специални ефекти обикновено билетите са по-скъпи. Но от началото на пандемията производствените цикли се промениха и не виждаме такъв тип продукти да излизат.